Прекалено много Gorecki с агнешко напоследък, човек може без да иска да заобича,
стига да има кого.
Казвам без да иска, защото има хора, които искат, опитват и се получава (с разновидни последици, да не ме разберете погрешно). Любов-инвитро, един вид. А аз точно този път не искам.
По-скоро не искам да искам, защото се усещам, че всъщност искам. Без-да-искам.

Открих, че изпитвам панически страх към хора, които ми нахлуват в пространството. Въобще, толкова хора си държа пред залостена порта. Някаква нова версия - козлето и седемте вълка.
Това, разбира се, фигуративно казано. Иначе са пълни глупости. Съкратила съм си стократно контактите със 'миналото-настояще', по-скоро в комуникативно отношение, а не във вътрешно-чувствено (аз да взема да ви поясня, че не съм го казвала наскоро). Пък 'настояще-бъдеще' ги държа на разстояние. В някакъв по-скоро странен миг на еуфорична глупост не, ами нейните последствия открих що е то, дето най-много го ценя в най-близкия си кръг от хора. Това го открих в следствие на прибавяне на нов човек, де. Понеже досега май не се бях замисляла. И това откритие за мега-ускорително сближаване ми се стори точно мой стил. Но тук мисълта ми е, че на тия 'новите' хич не им принадлежи таз' определена добродетел.
Ако му помнех името на младежа, дето го срещнах днес, щях да го спомена, понеже много ме кефи. Някакъв 'анти-америка' американороден (като 'родом от' и като 'произведен', така да се каже - *пояснява двете различни ударения в думата 'роден'). Та му обяснявах, че тия глупости, че всички под слънцето сме равно-родени (тук само като 'произведени') независимо от всички наложени социо-мярки, са някаква вселенски-малоумна пропаганда (и тя #безчетен). За вариацията човек-човек няма какво да ви обяснявам. Аз за вариацията народ-народ по-скоро искам, но няма да се впускам. Та равни и еднакви няма. Пък различията са конфликт (с разнороден състав, последствия/странични ефекти), освен в случаите на *'Parallel Synchronized Randomness', където липсата на различието е конфликт, защото в тези случаи еднаквостта води до конфликт, тоест PSR не е това, което ще спаси света. А че 'противоположностите се привличат' е поредната малоумна социо-пропаганда, утвърждавана прекалено многократно от библейски житейски опит, който е резултат на сексуалната незадоволеност на тия, дето сами са се обрекли на нея (приемайки, че мъж/е е/са атор/и на библията). В общи линии, жената е противоположност на мъжа. 'Противо' е това, на което наблягаме тук. А противоположността е само вариация на различието. and so the story goes...

Мозъкът е най-сложното нещо на света, както се опитва да ни обясни Стефан (ударение на последната сричка, euro-style), така че измислянето на някаква поредна мярка (или събарянето на таква) за разграничаване на хора, общества и всичко останало си е абсолютна глупост.
Защото човек е способен да действа на принципа 'passion beyond reason'. А на мен това ми е главната занималка последните няколко дни, да не кажа седмици. Как и защо точно понякога действаме против здравия разум, водени от импулс, кратка емоция или всичко това, което можем съвсем сами да прекратим 'тук и сега', но не го правим...
...tbc

*Stephane: P. S. R. Parallel Synchronized Randomness. An interesting brain rarity and our subject for today. Two people walk in opposite directions at the same time and then they make the same decision at the same time. Then they correct it, and then they correct it, and then they correct it, and then they correct it, and then they correct it. Basically, in a mathematical world these two little guys will stay looped for the end of time. The brain is the most complex thing in the universe and it's right behind the nose.
[plays drums]

... от гнусните си съквартирантки. Тоест, три броя от тях, понеже Софи има поне мъничко чувство за хигиена, каквото на другите определено им липсва. Преди около месец бях написала следното за блогване като част от друг, незавършен пост:

Няма по мърляв народ от тоя. Аз това си го знам. Смях се преди време като четох в Шогун за англичанина, дето като отишъл в Япония установил, че къпането повече от веднъж на месец всъщност не е вредно за здравето. Той това го установил, ама много други май и до ден днешен не са. Чувствам се все едно обитавам някаква кочина... с всичката и кал и ла*на... и естествено - прасета!
Мисля, че вече обясних на неколцина как се мият чинии по английски. За тези, които не знаят ще обясня пак:
мивката се запушва, пълни се с вода (в която плуват мръсните съдове, щото е усилие да се изкарат от нея) слага се половин литър препарат за миене на чинии... те се 'тръкват' (не знам как да опиша това действие със само две движения на ръката - бързо, лесно) и след това... се оставят да се сушат. Да, точно така, СЪС сапунката върху тях. Сапунка, която идва от мръсната сапунена вода, в която преди това са се киснали същите тези съдове. Те не се изплакват!!! Това тук е универсалният начин за миене. Мислех, че само едната ми съквартирантка ги мие така, но се оказах в грешка. За мен това беше много добър урок. Сега бързам да си измия всичко в момента, в който приключа с употребата му, да не би някой друг да ми го измие. Недай си Боже!
Това е случай, в който чиниите биват достатъчно привилигировани да бъдат въобще измити. Това не се случва често. Те стоят със залепнал доматен сос и what not друга гадост по тях с дни! Операцията 'накисване' е нещо абсолютно непонятно за моите едноклетомозъчни съквартирантки. В следствие на това, имаме 'бързо, лесно' миене на чинии, престояли минимум 2 денонощия. Представете си. Красота! Чистота! Хигиена, мили читатели! Учете се! Те са Европейци! От тях трябва да се научите хора да ставате! (както научаваме от Fobos, например. Не искам да бъда подла, обаче от време на време се ядосвам доста на сравнения тип България-Европа и си имам основателни причини за това).
Какво ми дреме на мен, се питате вие? Ами, понякога мивката е толкова пълна, че е невъзможно да се измие каквото и да било. Наистина! В началото ни бяха дадени няколко кухненски приспособления за обща употреба - тигани и тенджери. Когато човек иска да си наготви нещо и открие, че ВСИЧКИТЕ са мръсни... и му се иска да ги заблъска така в главата на някои други хора. Въобще, създава се подтик към физическа и вербална агресия...


А именно сега е времето за този пост, защото преди броени минути се сдобих и със снимков материал, с който да подкрепя написаното по-горе. Моля, хората със слаби сърца да не гледат! Щото моето сърце е силно и направо се къса от тази гледка - аз трябва така да живея!

За снимките: пресни, пресни. Нищо, че мивката е в това състояние вече трето денонощие. И още може! И, да, опитвала съм се да говоря с тях за това - няма файда. Между другото, аз нямах куража да подпитам за работата с изплакването, но Пламен явно е имал, та отговора на въпроса защо, аджеба, не се плакнат чиниите от сапунката се интерпретира горе-долу така: защото това бил допълнителен труд, а сапунката не била вредна така или иначе.


И не забравяйте: 'Хигиената е мерило за културата на човека'

Снощи за първи път от доста време си поспах като хората, някъде от 10 вечерта до 10 сутринта. Майка ми все казваше, че най-полезният сън е между 22:00 и 02:00 и сигурно затова спах така спокойно, а и днес се чувствах значително добре. И сънувах... което не ми се беше случвало отдавна. Или поне не си спомням така ясно... доколкото може да бъде ясно.

Едно време, преди около 5-6-7 години, си водех дневник на сънищата и го попълвах с голям ентусиазъм... бях записала поне двайсетина, но впоследствие не ми представляваха кой знае какъв интерес да ги чета - не излизаха изписани като приказки, каквито бяха сънищата ми тогава... и спрях да пиша там. Този 'дневник' със сигурност се търкаля някъде из нас сега...

Снощния сън ми направи особено впечатление. Сутринта в просъница си помислих, че трябва да позапомня това-онова, но сега не си спомням кой знае колко много. Прави ми, обаче, впечатление, че едни от най-запомнящите ми се сънища са тези, които включват много вода (море) и пътуване. Даже сега докато пиша ми изплуват (ха, подходящ глагол...) поне три-четири 'водни' и още неколцина 'пътуващи', най-вече с влак. Става ми малко тъжно, понеже в сънищата си по принцип съм главният герой, така че като си ги спомням сега ми се струват като някакви истински спомени... става ми носталгично за неща, които въобще не са се случвали, а са доста по-интересни от реалния ми живот ;). 'Водните' ми сънища са силно емоционални и често свързани с дома. Не бих го свързала с факта, че малко или много съм израсла близо до морето... по-скоро е водата... в големи количества... необятността и неизвестността, които крие... което може да се окаже и за пътуването. Пък уж съм земно същество, обичам здраво стъпила на твърда земя.

В снощния сън най-голямо впечатление ми направиха следните няколко неща: потъваща лодка, в която бях с още двама души (подозирам, че това бяха малкия ми братовчед и дядо ми, Бог да го прости). Трудно помня персонажи, по-скоро ги помня по пол и някаква обща представа - в случая, малко дете и болен възрастен (не стар, а възрастен), може да са били и други. Лодката стигна до суша, която се оказа остров обитаван от хора отхвърлени от обществото, но от които аз не се страхувах... много. Не мисля, че бяха престъпници или някакви особняци, просто... прокудени поради някакви си причини. Дотук съня не ме плаши...
Злокобно, обаче, беше следното - огромен фар. Изгаснал/изгасен. Търсех път към него, наблюдавах го (може би с надежда), а той все така си стоеше изгасен в нощта. Сега си мисля, край море съм била достатъчно, но фаровете никога не са ми правили впечатление. Знам, че ги има, но не са чак такива грамади, иначе щях да ги запомня... ако ме питате дали в Бургас има фар, ще ви кажа 'да', само защото е логично да има, но нямам спомен дори да съм го виждала. Този беше страхотно голям. И страхотно мрачен. Днес се сещам за посещението си в Гърция преди може би 5-6 години, когато в Александрополис бях виждала подобно нещо, но и то не работеше, а и беше май по-скоро паметник, защото беше във вътрешността на града (не съм много-много запозната с фаровете... все пак даже не съм виждала такива у нас... но все си мисля, че трябва да са досами брега или даже в самото море). Да съм направила подсъзнателно такава връзка ми се струва странно, аз Александрополис въобще не си го спомням и много рядко се сещам за него, бяхме там за буквално два часа.

Та... големият фар, който не свети в нощта. Ще ми държи влага известно време, със сигурност. Хубаво е от време на време да се концентрирам върху сънищата си... сега като седнах да пиша за това и започнах да си спомням какви ли не дивотии, които съзнанието ми (или каквото е там...) е родило. Навремето си казвах, че да се спи е едно от най-прекрасните неща на света и че докато човек сънува, все едно живее втори живот. Много губят тези, които не сънуват и/или не помнят... За жалост, това твърдение контрастира доста със сегашното ми състояние, когато не спя (въобще/много/достатъчно), за да сънувам и все нямам време, понеже все бягам нанякъде и гоня нещо (срокове, изпити, тестове, задачи)... включително и тази вечер/нощ... с един изгаснал фар на ум ;>